Петко и Христо Кацарови
Даскал ПЕТКО КАЦАРОВ
Петко Колев Кацаров е роден в село Новата Махала (днес Люляк) на 1 август 1889 г. Били са четирима братя, но само той получава образование. Води се първият интелигент на селото. Чичо е на писателя Христо Кацаров. Последният си спомня за него в някой от своите книги. Пръв от селото заминава да учи в града (вероятно в началото в Стара Загора, а после в Казанлък). Започва да пише стихове под псевдонимите „Инкин” и „Сълзов”. Останали са три негови тетрадки от това време – периода 1909 – 1913 г. Първата, наречена „Разноцвет” е с преписи на стихове от български и чужди поети – предимно символисти и от списанията „Южни цветове“ и „Българанъ“. Втората тетрадка е кратък сборник с негови стихове под наслов “Poesie”. Стиховете са отглас на епохата – от тях струи декадентска тъга, характерна за епохата на българския литературен модернизъм. Последната тетрадка е една ранна житейска равносметка, озаглавена „Един живот”. Състои се от три части. В първата са стихове. Втората е дневник, в който е изливал душата си, подписано Сълзов-Инкин, 21.03. 1910, Нова Махала, Стара Загора. Третата част от неговия дневник е предимно от времето на войните. Вече няма романтични трепети – има само страх и ужас от войната и смърт. Стиховете и спомените са мрачни и безради: „Увехнали цветя”, с. Жеравня, 1912, „На умиращия войн” – Чаталджа, 1912 ...
Бие се дълго с турци, гърци и мургави французи и се пребира уморен с чин поручик от запаса. Завършва курс за педагогическа правоспособност в Стара Загора през 1919 г. и става главен учител в с. Новата махала. Жени се за изгората си, Анета, на която е посветил много стихове във войнишките си писма. Годините са мътни. Даскала се забърква във въстанието през септември 1923–та. На една от снимките на арестуваните въстанници от старозагорско има трима души с градски одежди – Петко Енев (по-късно разстрелян), Митьо Станев и Петко Кацаров. В главната книга на учлището малко преди да го арестуват написва „Училище прощавай! Умирам невинен!” Помилват го. След девет месечен арест е освободен, но уволнен от всички училища на Царството. По-късно е амнистиран и известно време е даскал и даже кмет на с. Сатовча в Родопите.
Умира през 1973 г. в Стара Загора
ХРИСТО КАЦАРОВ
Христо Кацаров е роден на 27 октомври 1923 г. в село Люляк (преди с. Нова махала), Старозагорско. Завършва средно образование в мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора. Следва известно време право в Софийския университет. Работи в старозагорските читалища „Родина“, „Свети Климент Охридски“ и „Пламък“, където води и литературен кръжок. Първите си стихотворения печата във в. „Септември“ в родния си град. Член на редколегията на алманах „Хоризонт“, сп. „Участие“ и в. „Литературен глас“, издавани в Стара Загора. Сътрудник е на вестниците „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и списание „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира на 10 март 1994 г. в Стара Загора. Драматург е на пиесите: „Студена земя“ (1965); „Ние не сме сами“ (1968); „Земетръс“ (1988); „Майките“. Автор на стихосбирките: „Сърце под ямурлука“ (1958); „Селски песни“ (1961); „Сто работни вола“ (1963); „Есенна тишина“ (1976); „Облакът ми е закрила. Избрани стихотворения“ (1983); „Сняг и дъжд“ (1990). Създава книгите с миниатюри и есета: „Път до село“ (1979); „Преселници“ (1982); „Свирката на пастиря“ (1986); „Второто пришествие“ (1994).
Драматург, чиито пиеси са поставяни на сцените на театрите в Стара Загора и Враца. Посмъртно през 1994 г. му е присъдено званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. На негово име се провежда конкурс за детска и юношеска поезия в Стара Загора. Стиховете му са включени в антологиите „Стара Загора – градът на поетите“ (2002), „Развиделяване“ (2005), „Литературна антология. Столетие“ (2006).
Творбите му са преведени на руски и словашки език.
